Гергьовден е! Честито на празнуващите!

На 6 май отбелязваме един от най-обичаните празници – Гергьовден, но и Денят на храбростта и Празникът на Българската армия. На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г.

Не е случайно, че в българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Св. Георги традиционно е възприеман като повелител на плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. За това може да се съди от редица народни песни, в които се пее: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден“.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“, казват старите българи. По това се съди и каква ще годината.

Традиционно за този ден е правенето на люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни. Освен това на този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ.

Несъмнено Гергьовден не би бил същия, ако на трапезата не присъства агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне.  Обикновено агнето се пече цяло, като задължително се освещава преди да се сложи на трапезата, като е хубаво тя да се прави някъде на зеленина.

Веселието е задължително по време на целия празник, а повод да почерпят на Гергьовден имат носещите имената Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.