В самостоятелна изложба Вяра Савова постави на показ своя свят на творец

Добре познатата на плевенската публика с керамичните си творби Вяра Савова откри самостоятелна изложба в Къщата на художниците в Плевен. Направи го в навечерието на най-българския празник – на писмеността ни и на културата ни, и по повод юбилеят, който чества през тази година.

„Една прекрасна дама – светла и пряма, ни радва с изложба, заредена с много емоции и идеи. Вяра е открита за всички нас и е готова да приеме нашето одобрение или порицание, но открито, не зад гърба”, каза при откриването на изложбата уредникът на галерията Татяна Любенова, обръщайки внимание на залата, в която авторката е подредила своите творби послания към приятели и неприятели, към хора, които я харесват или не я харесват.

С типичната си прямота Вяра Савова допълни, че всички са добре дошли на изложбата й. „Но след като видите натюрморт „С вяра”  –  за мен като за умрял – или добро, или нищо. Който иска да каже нещо лошо, плювалникът е на разположение, поне до свалянето на изложбата. Който харесва, може да се включи с аплаузи отвисоко. Каня ви в моя свят, отворена съм. Не е необходимо да ме харесате. Ако мога да докосна някого от вас, ще е добре”, лаконична беше авторката.

Както точна и лаконична е в творбите си – красивите и романтични образи на българските моми, запазена марка за Вяра Савова, през предизвикателните с намека за виц пищни голи женски тела, философските „Дърво на живота” и „Всевиждащото око”, прекрасните графични портрети на приятелите, за да се озове зрителят в последната зала, в която с много хумор и самоирония Вяра Савова му предлага избор – плювалникът или аплаузите. Предлага му и смирението с натюрмортът „С вяра”, защото никой не е по-голям от хляба и от плодовете на Земята. А този, който избере да плюе, ще установи, че плюейки, се кланя на автора. Огледа ли се, ще види, че е забол лице опасно близо до опашката на пилето, стъпило на ръба на плювалника, за да се облекчи.

Диагонално на тази инсталация други две пилета пърхат щастливо при най-малкия полъх, приютени между приятелските портрети.

Всичко това говори за особената чувствителност на Вяра Савова за света, за грозните и хубавите неща в него. И за вечните – красотата и силата на Земята, разкрити в инсталацията с керамичните чанове.

Изложбата заслужава да бъде видяна, дори и заради това, че много от творбите са били отхвърлени от участие в общи изложби.