Вървим ли в лозарството по пътя на Франция, никога няма да сбъркаме, според опитния лозар Йото Цветков

83-годишният Йото Цветков е превърнал лозарството в свое хоби. По професия е учител, но казва, че меракът към лозята е наследил от прапрадядо си и няма човек в село му – Крушовица, Врачанско, който да не го знае и да не го търси за съвет.

Въпреки годините си, Бай Йото е жизнен и духовит, и не пропуска лозарско изложение или друга инициатива на Института по лозарство и винарство в Плевен.  Селектираният в Плевенския институт сорт „Сторгозия” е любим на лозаря.

Самия той се занимава с производство на лозички. „Още 26-годишен започнах с местни сортове – „Димят”, „Гъмза”, „Памид”, разказва.  Така направил лозя на децата си, раздал е пръчки на цялото село. Той също гледал лозя, но вече се е ограничил само до асмите в двора. „Но който е дошъл, всеки ги е снимал”, хвали се старият лозар, на когото е драго, че лозето от полето е дошло в къщата му.

Опитният производител е убеден, че съвременното българско лозарство трябва да тръгне по пътя на Франция. „Направим ли го, никога няма да сгрешим и това, че Плевенският институт контактува с френски институти ми пълни душата”, е мнението му.

Той има и своя позиция по отношение на пазарите на българско грозде. Според него България губи пазари на десертно грозде, защото нямаме държавна политика за стимулиране на лозарите да отглеждат такива сортове, които няма навън. Бай Йото  е впечатлен от селекциите на  ИЛВ – Плевен. Но се чуди, защо изчезнаха такива традиционно български сортове като „Димят”, „Тракийски мискет”, „Перла”.

Той с гордост споделя, че всяка година прави пет вида вино, все от доказали се в България сортове. Виното от „Рубин” той определя като  най-хубавото, прави още вино от „Мерло” и  „Мавруд”. „ А виното от „Сторгозия”  най-много обичам и най-много от него правя, та да изкарам до нова реколта”, с широка усмивка разказва Бай Йото и потупва чантата, преметната през рамото му, в която е сложил бутилка от любимото си вино.

Преди да се разделим Йото Цветков допълва, че лозарството има бъдеще в България. При толкова много безработни, може да им се създаде работа с отглеждане на лозя, като се осигурят пазари за продажжба на продукцията навън, преценява той.