В българския народен календар Игнажден заема особено място. Празнуван на 20 декември, той бележи не само почитта към свети Игнат Богоносец, но и началото на „Младата година“ според народните вярвания. Този ден е изпълнен с богата символика и ритуали, които нашите предци са спазвали стриктно, вярвайки, че така ще осигурят благополучие за идващата година.
Централно място в традицията заема фигурата на „полазника“ – първият гост, прекрачил прага на дома. Вярва се, че характерът и съдбата на този човек ще определят как ще протече цялата следваща година за семейството. Ако полазникът е заможен и добронамерен, годината ще бъде плодородна и щастлива. Интересно е поверието, че ако първият гост е момиченце, това предвещава раждането на повече женски животни в стопанството.
Игнажден е изпълнен и с множество забрани, целящи да предпазят дома от беди и да осигурят плодородие. Жените не работят, за да раждат по-леко, не се дава нищо назаем, за да се запази благополучието в дома, не се шие и плете, за да не се „заплитат“ кокошките при снасяне.
Този ден е и своеобразна прогноза за времето. Нашите предци са вярвали, че ако на Игнажден е ясно, през април ще има суша, а ако вали, пролетта ще бъде дъждовна и плодородна. Снегът на този ден се е смятал за добър знак, предвещаващ богата реколта.
Въпреки че днес много от тези вярвания може да изглеждат суеверни, те отразяват дълбоката връзка на българина със земята и природните цикли. Игнажден ни напомня за мъдростта на нашите предци и за важността да живеем в хармония с природата.
За сметка на всички забрани, задължително почти е имениците да почерпят за здраве. А на този ден те не са никак малко: Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен, Огнян, Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира, Светослав и Светослава.