Красива дъга се появи в полето край Плевен след напоителния Великденски дъжд.
Дъгата, наричана от хората още виножито, божилак, божурлак, е оптично и метеорологично явление, свързано с появата на небето на почти непрекъснат спектър на светлината, когато лъчите на слънцето падат върху миниатюрни капки вода в земната атмосфера. За да се наблюдава дъгата, слънцето трябва да е зад наблюдателя под определен ъгъл.
Дъгата представлява многоцветна част от окръжност с червения цвят от външната страна и виолетовият цвят от вътрешната. Пълната поредица е червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово.
Най-зрелищната дъга се наблюдава, когато половината небе е все още покрито с облаци, а наблюдателят се намира на място с безоблачно небе над него.
При добри атмосферни условия се вижда двойна дъга, като редът на цветовете е обратен – най-вътрешният е червен, а най-външният син. По принцип тя е много по-бледа от първата и в повечето случаи много трудно се забелязва. Когато слънцето се издигне на височина над 43 градуса над хоризонта, дъгата не може да се види. Когато човек е на земята, обикновено вижда само част от окръжността, но ако се издигне във въздуха, е възможно да види цялата окръжност на дъгата.
В много редки случаи при много силна лунна светлина може да се види лунна дъга. Тъй като човешкият усет за цветове при слаба светлина е отслабен, лунната дъга се възприема като бяла.