Върховният касационен съд (ВКС) ще гледа от 9.00 часа днес делото за убийството на 22-годишната студентка Мариана Карабулева от Плевен. За заседанието в съдебната палата в София ще дойдат роднини и приятели на загиналата Мариана, почернени майки от други пътно-транспортни произшествия, участници в досъдебното производство.
Трагедията с момичето се случи на 14 февруари 2012 год. в Студентски град. Заедно с годеника си Симеон Прусийски, приятелят му Йордан Добрев и приятелка, Мариана отивала да празнува Свети Валентин и Трифон Зарезан. Момичетата се движели непосредствено вляво до тротоара, който не бил разчистен от снега. Тогава се случило и фаталното – маршрутка на градския транспорт, опитала да изпревари спрял автобус, връхлита върху Мариана и я убива на място.
62-годишният шофьор Димитър Димитров твърди в показанията си, че не е видял групата до последния момент. След удара, той извива рязко волана, забива се в потеглящия от спирката автобус и спира след около 40 метра. А на думите на изпадналите в шок момчета: „Виж какво направи!”, мъжът отговаря: „Ами, стават такива неща”, разказва майката на Мариана – Емилия Карабулева. Според нея, остават много въпроси без отговор – като например кога е започнал оглед на местопроизшествието и защо шофьорът убиец е разпитван чак на другия ден, както и защо официална информация за трагедията от МВР оповестиха чак след три дни? Емилия Карабулева не е съгласна и с наложеното наказание на Димитър Димитров. Шофьорът призна вината си, както и всички факти и обстоятелства по делото. Той е осъден на две инстанции на 3 години затвор условно с 5-годишен изпитателен срок. Шофьорската му книжка е отнета за 6 години.
„Ще искам връщане и ново разглеждане на делото и изясняване на всички детайли около трагедията. За мен това е убийство. Не можеш да убиеш на пътя и да стоиш безучастно, пушейки цигара, без дори да опиташ да помогнеш. Шест месеца след като загубих дъщеря си, заради случилото се си отиде и съпругът ми – не издържа и получи инфаркт”, разказва Емилия. И е категорична, че ще продължи да настоява и да се бори виновният да изтърпи полагащото му се наказание. Но не условно.