На 17 януари православната църква почита паметта на Свети Антоний Велики. В народния календар този ден е известен като Антоновден и се отбелязва за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве.
В народните представи Андон и неговият брат-близнак Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Имен ден днес имат: Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка.
Свети Антоний Велики е един от първите отшелници заедно със св. преподобни Павел Тивейски . Св. Антоний Велики се родил около 251 година в египетско село в семейство на християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот. Двадесетгодишен той заживял монашески, а по-късно се заселил в една пещера, като се хранел само с хляб и вода. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня. Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По негово желание бил погребан тайно. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.