Андрей Пантев: Най-важната битка е духовна  и тя няма да бъде загубена

– С какво историците превъзхождат политиците – като човек от едната и от другата страна по-лесно ли ви е, проф. Пантев?

– Историците са щастливо племе. Те изследват процес с предизвестен резултат. Защото е много лесно да кажеш какво е било велико, грешно, наивно от удобството на хронологическата дистанция. Изкуството е да предвидиш какво от днешния ни живот ще бъде окачествено като глупост или престъпление. Историците следва само да предупредят какво не трябва да се прави. Защото те преди всичко обясняват. А другото „правене“ е в ръцете на политиците. Често един политически успех се дължи и на скъсването с историческата традиция. Историята може да бъде и лоша учителка.

Историческият опит на човечеството е източник на „здравословен песимизъм”, който носи много повече мъдрост, в сравнение с „подвеждащият оптимизъм”. Оптимизмът често пъти е хранителна среда на всякакви лъжепророци и лъжеспасители. От друга страна, той е и в това да знаеш, че ще бъдеш обичан, че няма да бъдеш забравен поне от близките ти.

– Какво става в България, професоре? Все сме недоволни, а като че ли сме се примирили със съдбата си, наистина ли е безнадеждно?

– България е преживяла и по-големи драми в миналото, но никога не е била толкова безцветна. Въпреки изобилието на партии, медии и даже книги. Дори бесовете и злодеите й са били тогава по-значими. Въпреки имитираните страсти и филипики тук не става нищо. Никога не е имало толкова мними пророци, спасители и изобретатели на барутни чудеса. Удивително е колко често и задълго на тях им се вярва. Нашият глад за личности ни прави уязвими спрямо шмекери, които се правят на пророци.  Но самият факт, че се терзаем все пак, носи лъч надежда. Когато човек е потиснат от това, което е като състояние, и генерира недоволство, това все пак е залог за някаква промяна.

– Как просветените българи да се избавят от угризението, че са губещите, че живеят все още в страната си? Какво да направим за себе си като общност, ако изобщо сме общност?

Аз нямам угризение, че съм българин. Аз съм обичал, бил съм обичан, реализиран човек съм. Надявам се един прекрасен ден, въпреки цялата демографска заплаха, която ни чака, да се намерят такива хора, които няма да приказват за другия, вместо да кажат, че и те също са виновни. Английският журналист Дейвид Фрост питал майка Тереза кой е причинил глада в света и тя казала: Аз.  Нелсън Мандела казва – променете хората, а не само институциите. Всъщност стойността на значимите хора не се измерва само с тяхното съучастие в живота на посветените хора, познавачи, експерти, а до каква степен тяхното учение или идея навлизат в битовия, ежедневния, делничния живот на обикновения чове.

Ще имаме съпротивителни сили,  ако престанем да имитираме другите.  Ние имаме още много жизнени исторически сокове и още много перспективи. Когато започва нашето Възраждане Будителите не се прехласват пред Аристотел, а пред Презвитер Козма или Черноризец Храбър. Ние си имаме собствени авторитети и образци, не че са били кой знае какви световни мислители, не съм толкова маниакално-професионално патриотар да говоря така. Когато все пак се облегнем на себе си, ще е за добро. Българите са губили всички битки, без една – последната. Мисля, че последната битка първо предстои, и второ, няма да бъде загубена.

Проф. Андрей Пантев е роден преди 75 години в кулското село Раковица. След гимназията във Видин завършва история в Софийския университет. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. През периода 1982-1984 г. преподава балканска история в САЩ. Гост-професор е във Великотърновския университет в продължение на 35 години, в Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС и други висши учебни заведения. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“. Три мандата е депутат в Народното събрание. Автор е на стотици публикации и на десетки книги.