Активност и по-добра координация ще вдигнат стандарта на живот в Северозападна и Централна Северна България

Четвърта по ред кръгла маса в рамките на обществения дебат “Дунавската стратегия – възможност да градим регионите в Европа” се проведе днес в Плевен. За да участват в събитието, освен официалните лица и специалистите по темите, бяха кметове на общини в областта, разположени по Дунав, председателите на Общинските съвети, специалисти по европроекти, по водите и много други.

Преди Плевен, дискусията вече се е провела в Силистра, Русе и Свищов. “Срещите са важни, защото чухме какви са очакванията на хората. Искаме да дадем по-голяма конкретика на това, което Дунавската стратегия представи като новост, а именно подходът отдолу нагоре. Така се взима под внимание спецификата на регионите, на местните власти, на неправителствените организации на местно ниво”, каза в експозето си Мария Габриел, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Тя очерта и един от съществуващите парадокси по течението на Дунав, където могат да се видят едни от регионите с най-висок стандарт до такива с най-нисък стандарт за живот. Целта е двата стандарта да се приближат, да се създадат условия, които да позволят на общините, намиращи се по-надолу в таблицата, да бъдат развити. И като пример за цитирани често в дъното на таблицата региони Мария Габриел даде Северозападен и Северен Централен.

Според евродепутата голямото предимство на Дунавската стратегия е в това, че инициативата идва от местното ниво, но не може и без голяма координация между отделните институции. Очакванията на хората по поречието на Дунав са за  подобряване на инфраструктурата, на речното плаване, навигацията. Друг приоритет е опазването на околната среда – в това също има потенциал, но той трябва да бъде отключен. Начинът е изготвянето на съвместни проекти с останалите региони по Дунав. А за да се намалят разликите между регионите по поречието на реката, са необходими по-голяма координация, по-голяма активност и проекти, които да бъдат реалистични в начина, по който се построяват, подчерта Мария Габриел.

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева припомни, че България е определена за съкоординатор на две от приоритетните области – насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма /заедно с Румъния/ и сътрудничество в справянето с проблемите на сигурността и организираната престъпност /заедно с Германия/. Цачева беше категорична, че на политическо ниво българското правителство провежда активен диалог в рамките на двустранни и многостранни срещи с държавите от региона и най-вече със съседните на България страни. Целта е прецизно обособяване на водещите проекти по Дунавската стратегия.

Това, от което България има нужда, са проекти, развитие на инфраструктурата, развитие на потенциала, създаване на работни места, обобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Тя посочи като пример за добра координация между проекти на конкретни бенефициенти и използване на евросредства за развитие на регионите чрез Министерство на регионалното развитие факта, че до момента над 200 млн. лв. са инвестициите в Плевенска област. Почти 50% от тях са за развитие на пътната инфраструктура, която е изключително важна за свързаността на региона. Голяма част от парите са насочени и за развитие на градовете, градската среда и транспорт, което ще даде възможност на хората от по-малките населени места да пътуват и развиват бизнес в по-големите.

Министър Павлова бе категорична, че в област Плевен има огромен потенциал за развитие на туристическите коридори, което ще ни даде още едно преимущество към темата за общия туристически регионален продукт по поречието на Дунав. Другият потенциал е образованието и възможността Плевен да бъде откроен като един образователен център с тясна насоченост в медицината.

12 са общо предвидените кръгли маси по темата за Дунавската страгия, те ще продължат до края на 2013 год. Предвидено е и повторно посещение в градовете, за да се отчетат разликите и развитието на сега обсъжданите идеи във времето между две срещи.