Начало / На фокус / Човекът и пълководецът генерал Едуард Иванович Тотлебен и приносът му за превземането на Плевен

Човекът и пълководецът генерал Едуард Иванович Тотлебен и приносът му за превземането на Плевен

200 години от рождението на ген. Е. И. Тотлебен 1818 – 1884

Граф Тотлебен е едно от водещите имена на инженерно-военната наука през XIX век. Той придобива известност в цяла Европа с добре организираната отбрана на Севастополската крепост. Оттогава се налага като водещ специалист в областта на фортификацията. Не случайно белгийският генерал Бриалмон го признава за най– забележителния инженер на 19 век. Именно такъв човек е необходим на Русия, за да изведе руската армия от патовата ситуация, в която попада при Плевен през 1877 г. Благодарение на умелото ръководство на ген. Тотлебен по блокиране на турската армия, градът най-накрая е превзет. Това събитие значително облекчава руската армия в по-нататъшните й действия и ускорява края на войната. Затова е интересно да се проследи военната кариера на този бележит военачалник и неговия принос за успешния край на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г.

Едуард Тотлебен е роден през 1818 г. в град Митава, Русия, в лутеранско семейство. Произхожда от старинен немски прибалтийски род, който води началото си от областта Тюрингия в Германия. Роднина е с известния граф и генерал със същото име, служил в руската армия през XVIII век. Самият Едуард постъпва като юнкер в инженерното училище в Санкт Петербург. Заради болест обаче не успява да го завърши и е приведен в учебен сапьорен батальон. Там даровитият младеж привлякъл вниманието на един от генералите, който го изпраща в Киев, за да проучи тръбните минни системи за водене на подземна война. Отличава се с прилежност и трудолюбие, като лично участва в инженерните работи, а през останалото време чете военни съчинения.

През 1848 и 1849 г. Тотлебен взема дейно участие в боевете в Кавказ срещу чергарските племена. Теренът там е изключително труден и на руската армия се налага да превзема силно укрепени аули, построени на стръмни скали. Тотлебен се отличава при превземането на два от аулите. Той извършва сложна рекогносцировка и успява да заложи бреш-батареите много близо до техните стени, благодарение на което те са завладени. След приключването на военните действия Тотлебен е изпратен в Петербург, където продължава да се занимава с фортификационно дело.

Звездата на Тотлебен изгрява по време на Кримската война 1853-1856 г. Отначало участва в бойните действия на Балканите, като се проявява в щурма на Калафат и силната крепост Силистра. Благодарение на таланта му е превзет най-силния форт Араб табия. След изтеглянето на руската армия е прехвърлен на Кримския полуостров. Плод на неговите инженерни усилия е, че Севастопол за кратко време се сдобива с почти непревземаеми укрепления. Английските военни инженери срещат огромни трудности в преодоляването им. Не по-малко успешна е и минната война, която води срещу неприятеля. Цяло чудо е как успява да постигне такива успехи при постоянната липса на хора и материали. Благодарение на неговите умения, Севастопол успява да се задържи толкова дълго срещу превъзхождащия противник. След войната Тотлебен печели слава на един от най-добрите военни инженери на своето време. Заслугите му са подобаващо почетени от императора, който произвежда талантливия офицер в чин генерал-майор и го награждава с орден „Свети Георги”.

Опитът от Кримската война позволява на Тотлебен да усъвършенства фортификацията като наука и да я изведе на едно съвременно равнище. Той залага на система от фортове с промеждутъчни артилерийски позиции, към които трябва да водят железни пътища. С това Тотлебен отдава значение на фортовете като главни опорни пунктове по време на отбрана. Като военен инженер Тотлебен подсилва укрепленията на Кронщадската крепост и на крепостите Свеаборг, Дюнабург, Виборг и др. Пътува често зад граница, изучавайки устройството на военните укрепления в Германия и Франция. Друга негова съществена заслуга е превъоръжаването на руските крепости с нарезни оръдия.

По време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Тотлебен отначало е натоварен с отбраната на черноморското крайбрежие на Русия. Под негово ръководство са поставени мини, установени са нови батареи и се предприема усилено превъоръжаване. Когато руската армия изпада в безизходица при Плевен и се разбира, че тя няма да може да го превземе с щурм, главното командване решава да осъществи блокада на града. Най-подходящият човек, който може да реализира подобна сложна операция се оказва Тотлебен.

На 18.09.1877 г. генералът пристига в Пордим. Веднага предприема четиридневна обиколка на позициите и стига до извода, че турските укрепления трудно могат да се превземат с открита сила. Имайки предвид климатичните условия и затрудненото снабдяване на противника, Тотлебен пристъпва към блокирането на турския лагер. Започва масово издигане на земни укрепления. Към началото на октомври руснаците укрепяват участъка от Гривица към Тученица, а румънците издигат укрепления в своя участък на почти всички по-важни пунктове. В своя план Тотлебен прокарва мнението си за предимството на люнетите пред редутите. Голямо внимание обръща на пушечната отбрана на прилежащата местност. Понеже не предвижда силен артилерийски обстрел от противника, блиндажни помещения не се правят. Съществени новости има и в начина, по който организира отбраната. Той оставя землените укрепления с отворени отзад удобни подстъпи за резервите. Тъй като руската армия е по-многочислена, укрепленията не са толкова старателно приспособени към местността. Те са доста масивни и донякъде стереотипни. Решавайки да избегне по-нататъшните загуби, генералът не придвижва напред тези масивни укрепления. Те се намират във втората линия на руската отбрана и са главната й опора.

Съществен елемент от блокадата на града е прекъсването на снабдителните линии на турската армия. Най-важната от тях е шосето за Ботевград, откъдето идват основните провизии и подкрепления за Осман паша. За да се прекъсне тази снабдителна линия, руската армия атакува редутите при Горни Дъбник и Телиш. Те са превзети с цената на много жертви, но основната цел е постигната – турската армия в Плевен е окончателно блокирана. От този момент нататък руските действия срещу града имат за цел унищожаването на турската армия, докато при предварителната блокада те целят само да принудят Осман паша да отстъпи. От сега нататък съдбата му е предрешена, а капитулацията – въпрос на време. Общо 159 000 руснаци и румънци с над 600 оръдия обкръжават 40 000 турци с около 70 оръдия. Голямо предимство е свързването на отделните участъци от блокадата с телеграфни линии, което осигурява възможност за бърза реакция при евентуален опит за пробив. Така се оформя плевенският укрепен лагер. Той е разделен на пет участъка, от които самостоятелен е Опанецкият.

При безнадеждната обстановка на отбраната, турското командване се решава да направи излаз. Именно в неговия разгром е последната заслуга на ген. Тотлебен. Той успява да предотврати евентуалния пробив. Благодарение на добро разузнаване, той научава за подготвяния пробив. Издава съответните заповеди, разполага удачно своите части. Всичко е толкова добре изчислено, че руснаците сравнително лесно отблъскват турците и заемат опразнените от тях окопи. Така на 10.12.1877 г. непристъпният до тогава град пада в ръцете на руската армия. Благодарение на това се освобождават значителни руски сили, които са използвани в останалите направления от бойния театър. Най- голямата радост на Тотлебен е, че успява да запази руската войска от излишни кръвопролития. С избягването на фронталните атаки и наблягането на артилерийския и пушечен огън, той се различава доста от повечето руски генерали, които не ценят войнишкия живот и използват поговорката „пулъ дурак, щик молодец”.

След превземането на Плевен, генерал Тотлебен е назначен за командир на Източния руски отряд. На него се пада честта, след примирието, да приеме опразнената от турците силна крепост Русчук. Когато Санстефанският договор е подписан генералът получава ново повишение и е назначен за командващ всички руски сили на Балканите. Остава на тази длъжност до пълното изтегляне на войските през 1879 г. Като началник на такъв отговорен пост, Едуард Тотлебен има голяма заслуга за създаването на въоръжените сили в Южна България. Той предоставя големи количества пушки „Крънка”, които са раздадени на населението и гимнастическите дружества. Заедно с обучението на доброволците и милицията, генералът способства за военната подготовка на населението и оттам косвено става причина за отказа на Турция да прати военни гарнизони в Източна Румелия. След завръщането си в Русия е назначен за началник на Одеския военен окръг.

Заслугите на ген. Тотлебен в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. са високо оценени от командването на руската армия. Награден е с високия руски орден „Свети Георги” втора и четвърта степен, както и с най-висшето отличие – орден „Свети Андрей Първозвани”. Възведен е и в графско достойнство. Не по-малко силна е признателността към генерала в България. Неговото име носят улици, площади и населени места. Генерал Тотлебен умира през 1884 г. в Германия по време на лечение.

Цветелина Ангелова, Регионален военноисторически музей – Плевен

За infoPleven

Прочетете също:

ОФК Спартак /Плевен/ с Общо събрание на 5 юли

На 5 юли 2018 година Общински футболен клуб /ОФК/ Спартак /Плевен/ ще проведе Общо събрание. ...