Акценти
Начало / Култура / Какви са новогодишните традиции по света

Какви са новогодишните традиции по света

Разнообразни са традициите, които всеки един народ има при посрещането на Новата година.

Руснаците, за да приветстват новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони.

Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през новата година.

Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости.

Шотландците  ходят на гости дори на хора, които не познават.

Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.

Словаците на трапезата си непременно трябва да имат шаран.

Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън и мед.

Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.

Холандците  поднасят на трапезата топли понички със стафиди.

Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари с чаша студена вода. А след като отброят обичайните 108 камбанни удара, всеки се изкачва на високо, за да приветства слънцето.

Етиопците си устройват тържества около огромни огньове.

В България новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден. Баницата с късмети се приготвя с парчета, колкото души има около масата плюс едно. В нея се слагат късмети и малки дрянови клончета с пъпки. Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня – ако изпукат, е на здраве и берекет. Парчето в повече се нарича на Св. Богородица. Най-познатият за Нова година обичай е сурвакането. Децата, събрани на групичка, обхождат домовете на близки и съседи и всяко носи сурвачка, украсена с преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят цялата къща. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.

В стари времена хората празнували Нова година при пролетното възраждане на природата. Март при древните римляни бил първият месец, защото тогава започвали земеделската работа. Римският сенат определя 1-ви януари за начало на новата година през 153 г. пр. Хр. Първият месец от годината е свързан с бог Янус в римския календар. Янус има две лица, едното обърнато напред, а другото – назад, символ на старото и новото. Отново римляните първи започнали да си разменят подаръци в новогодишната нощ. Във Франция до 755 г Нова година започвала на 25 декември и чак от 1564 – от 1 януари. Празнуването на 1-ви януари било затвърдено през 1582 в Грегорианския календар, когато много страни започнали да празнуват в един и същи ден началото на годината.

По материали от интернет

Прочетете също:

Разкрита е дарителска сметка за възстановяване на Медицински университет – Плевен след пожара 

След огнената стихия, която на 29 септември опожари над 800 кв.м покривна конструкция  на Медицински ...