Акценти
Начало / Политика / Искат промяна в Закона за досиетата, за да не се прилага върху Външно разузнаване

Искат промяна в Закона за досиетата, за да не се прилага върху Външно разузнаване

Необходими са сериозни промени в Закона за достъп  и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към ДС и Разузнавателните служби на БНА, заяви в Плевен депутатът от Коалиция за България Румен Петков. Според него три са най-важните причини за тези промени. На първо място в бъдеще да  не бъдат прилагани такива действия за Разузнавателното управление на МНО, Първо главно управление /Външно разузнаване/ и Разузнавателното звено на Гранични войски. Това са три звена, чиято технология на работа няма нищо общо с механизмите на действие на ДС, обясни Петков и добави, че тяхното включване в закона е било грешка  и са допуснати спекулации с хора, работили във Външно разузнаване. ”Анализът на дейността на Комисията по досиетата трябва да покаже какви лични щети, ако има такива, са претърпели тези хора”, изтъкна депутатът. На второ място, Петков постави необходимостта от намаляване на състава на Комисията по досиетата от 9 на 7 или 5 души, с оглед на напредналата фаза на работа й.

На трето място – запайзвайки функциите за установяване на принадлежност на българските граждани към ДС, да се създаде нормативна основа за изграждане на Институт за национална памет, след изтичане на предстоящия нов петгодишен мандат на Комисията по досиетата.

Мотивите за промени в закона са подкрепени от парламентарната група на Коалиция за България.

Румен Петков посочи също, че аргументи за подобни промени са налице в практиките на страните от Европа. В Германия например документите на външното разузнаване не са обект на разсекретяване, църквата също е изключена като институция, която подлежи на проверка. В Полша за всички действащи служители от службите за сигурност, които са работили и през тоталитарния период, важи правното положение за неогласяване на тяхната дейност.

Фактът, че Върховният административен съд е сезирал Конституционния съд за някои текстове на закона, са достатъчно основание да се иска промяна в него, беше подчертано още на пресконференцията.

„Една от най-големите грешки на нашия закон е, че се пипна Външно разузнаване, заяви Румен Петков. –  Когато се обсъжда работата на Комисията по досиетата трябва да анализираме дали с този закон не сме нанесли дълбоки и непоправими вреди на хора, които са били ангажирани с националната сигурност на страната. Има ли хора от други държави, които са работили за българското външно разузнаване и са пострадали, защото са били огласени. Има ли хора чиито близки са пострадали в други държави, защото са били огласени.”

Според него потърпевши от огласяването, че са работили за българското външно разузнаване за интересите на националната ни сигурност – те или техни близки, има в арабските страни, Гърция и Турция.

Румен Петков не скри, че БСП първа е направила грешки с този закон.Смесването на Първо главно управление, на Разузнавателното управление на МВР, на Разузнавателния отдел на Гранични войски  с работата на ДС е  груба грешка.

Според  Петков порочна е и практиката  интересът на обществото и на институциите да се фокусира върху хората, които са били ангажирани с ДС и да се пренебрегва технологията на организация на работата на ДС. „Ако общество иска да бъдат избегнати тези практики, трябва да видим кое е порочното в технологията, кое е карало хората да доносничат”, посочи той.

Прочетете също:

Според екзит пол 7 партии в новия парламент

Според данни от екзит половете новият парламент ще бъде съставен от представителите на седем партии. ...