Акценти
Начало / Общество / Д-р Иван Райчев: Младото поколение е все по-ангажирано с опазването на околната среда

Д-р Иван Райчев: Младото поколение е все по-ангажирано с опазването на околната среда

Доц. д-р Иван Райчев е ръководител на отдел „Природа” на Регионалния исторически музей в Плевен. Научната му дейност е насочена в областта на фаунистиката, систематиката, поведенческата активност, сезонната динамика, зоогеографското разпространение и стопанско значение на видоведет Coleoptera от семейство Staphylinidae. Съобщил е 78 нови за България видове от стафилинидите, някои от които са нови за балканската и европейската фауна. Описал е три нови за световната наука вида намерени в България.

–      Д-р Райчев, експозицията на отдел „Природа” винаги е била сред най-посещаваните в музея. Кои са последните попълнения, които ще привличат вниманието на посетителите?

–      Първо искам да кажа, че експозицията ни е основно подменена. Растителните ни експонати, които бяха поизгубили свежестта си, са подменени с нови. Преработихме витрината с гнезда и яйца на птиците, освен това подменихме и снимки от интериора на експозицията. Всичко това в отговор на постоянния ни стремеж да бъдем привлекателни и интересни за посетителите. Предстои да възстановим и инсталацията с гласовете на птици, която в момента не работи.

Разбира се нашата събирателска работа  не е прекъсвала. Последната ни ценна придобивка е вкаменелост от вид наутилос, който беше намерен в кариерата в Кайлъка. Експонатът е от преди 25-30 млн. години. Когато вършим тази събирателска работа, трябва да се съобразяваме с последните нормативни изисквания, според които основна цел става изучаването на видовете, а не тяхното събиране и експониране.Така че ние активно участваме в националния мониторинг на биоразнообразието.

–      Върху какво по-конкретно работите в момента?

–      Като специалисти ние работим по различни програми и проекти. Лично аз продължавам работа по един много голям проект, финансиран от Министерството на околната среда, по който ще бъдат изработени карти на местообитанието на всеки вид – растителен и животински, в рамките на защитените територии по Натура 2000, които покриват около 34% от територията на цялата страна. Тази година проектът навлиза в своята съществена фаза и в него е ангажиран целият наличен национален капацитет в областта на биоразнообразието. Моят ангажимент е към Лот 4 – местообитанието на безгръбначните животни и по-специално насекомите и тяхното разпространение в защитените зони по вид.

–      Има ли уникални видове на нашата територия?

–      Така наречените ендемични или реликтни видове са характерни за по-специфични обитания каквито са високите алпийски екосистеми и в пещерите. Така че точно такива, характерни само за нашите територии видове, нямаме. Но имаме много видове птици, които са включени в Червената книга. Както и редки видове растения, които също са защитени. За щастие природата е доказала адаптивността си и възможностите си да разпръсне ефекта на човешкото въздействие.

–      Ще успее ли да се справи природата и след вмешателството в Деветашката пещера?

–      Това е един конфликт, който дълго време се дискутира. Но създадената специална експертна комисия констатира, че въздействието не е толкова голямо и проблемът малко се преекспонира от някои неправителствени организации. Оказа се, че колонията на прилепите си е там, само е влязла малко по навътре в пещерата. Динамиката на прилепните популации и числеността на прилепните колонии са интензивно променящи се, в взависимост от това къде ги хваща есента в техните миграционни пътища. Наскоро съобщиха за прилеп, който е изминал много километри в странстванията си. В началото на януари тази година  във Влаевската пещера край Тетевен спелеолози са открили опръстенен голям подковонос, който е бил маркиран с български пръстен от немския учен Кристиян Диц на 10 август 2002 г. в пещерата Нанин камък край село Муселиево.

–      Д-р Райчев, да се върнем отново към музея – ще продължите ли добрата традиция да предоставяте залите на отдел „Природа” за изнесени часове по биология?

–      С удоволствие съобщавам, че нашето добро партньорство с училищата в града продължава и традицията се задълбочава . Тази година ще работим активно за подпомагане  на училищата, които работят по различни проекти на Министерството на образованието. Като аспектите, в които можем да бъдем полезни, са няколко. От една страна е експозиция, която може да бъде посещавана тематично, съобразно заложеното в училищните проекти.Можем да бъдем полезни с видеозалата, в която да се прожектират филми с природоизследователска и природозащитна тематика. А в двора на музея има много разнообразна растителност, която може да служи за полева база за директно запознаване с растителността в плевенския край, както и с някои декоративни растителни видове. Имаме посадена и така наречената точкова гора. Което означава  да посадиш по едно дърво на сто места, вместо сто дървета на едно място.

Прави впечатление, че младото поколение е все по-ангажирано към темата за околната среда. За тях става все по-важно да се грижат за природата и да помагат за нейното опазване. А за нас е радостно, че можем да им бъдем в помощ в тази посока.

Прочетете също:

Възстановява се дейността на клубовете на пенсионерите и на пазара за коли в Плевен

От 14 юни със заповед на кмета Георг Спартански се възстановява дейността на клубовете на ...