Начало / Култура / Днес е Възнесение Господне, Спасовден

Днес е Възнесение Господне, Спасовден

Днес е Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Отбелязва се 40 дни след Великден. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа „Спасова могила“ от художника на българското село Елин Пелин.

На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни.

Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.

Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.

Следобед, на Спасовден се играят „спасовските“ хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници. На Спасовден имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир.
От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!“, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.

На Спасовден имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир.

Прочетете също:

В Плевен започна третото издание на фестивала „Шарено петле”

Днес паркът на Регионалният исторически музей беше изпълнен с детска глъч. Малчуганите и техните родители ...