Начало / Култура / Днес връзваме мартенички за здраве и сила

Днес връзваме мартенички за здраве и сила

Обичаят за връзване на усукани бели и червени вълнени нишки на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове савръзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България,  а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

На 1 март най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват мартенички. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

В българския фолклор Баба Марта  е митичен персонаж. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март. Другите персонифицирани месеци в българските митични представи са януари и февруари. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. Когато Баба Марта се гневи, времето се разваля, а когато е усмихната – грее слънце.

Прочетете също:

Перкусионисти от пет държави идват в Плевен за поредното издание на фестивала за маримба

В продължение на пет дни – от 1 до 5 юли, Плевен ще бъде музикален ...