Начало / Култура / Ваня Делийска: Щастлива съм, че хор „Звъника” е отглеждан с любов

Ваня Делийска: Щастлива съм, че хор „Звъника” е отглеждан с любов

Една емблема на Плевен – детски хор „Звъника” при Центъра за работа с деца, отпразнува 35 години от създаването си. Началото е през 1984 г., поставя го  Ваня Делийска, която с много любов и много труд, с поколения „звъничета”, създава 35-годишната история на детския хор.

Започнах с 15 ентусиазирани деца без изобщо да знаем какво ще се случи. С душата си и в процеса на работа откривах, че малкото дете е толкова благодатно да се работи с него и си заслужава усилието. Стигнах до там, че в хора имаше деца на 3.5 години. Колеги, виждайки ме с тези бебета, започнаха да ме упрекват. Но до година-две започнаха да ме имитират. Почувствах се горда, че съм направила нещо, което се превръща в модел.

След всяка година интересът към хора става все по-голям и все повече деца са приети да пеят в него. Първоначалната идея е те да остават в хора до завършване на 8 клас. Но когато първите трябва да напуснат, пишат вълнуващо писмо до Делийска с молба да не се разделят. Така тя решава децата да остават в хора до тяхното абитуриентство, като използва целия си опит на оперна певица, за да щади мутиращите им гласове. Това ражда прекрасните абитуриентски концерти, с които всяка година  в „Звъника” си казват  довиждане с вече порасналите хористи.

Освен създател на хора, Ваня Делийска е тази, която избира името му. То не идва лесно, затова пък е събрало в себе си всичко, което децата и музиката им дават на публиката

Години наред бяхме без име. В един момент си казах, че не можем да продължаваме така. Дори обявих вътрешен конкурс сред децата и родителите им, но не се роди подходящото име. Единствено предложението на една майка – „Ято”, задържа вниманието ми. Една нощ, сякаш на сън, се яви името „Звъника”. Хем име на цвете, на билка, хем музиката присъства в него. Децата го приеха. Кръстница ни стана Бисерка Илиева, която тогава беше шеф на отдел „Култура”.

И звънките детски гласове на  „Звъника” започват да печелят публика и награди от български и международни конкурси.

Много са наградите на „Звъника”, което ме прави горда. Всяка от тях е била най-върховата, най-значимата, когато сме я спечелили. Но след 35 години, когато ги гледам всичките, събрани на витрините, мога да кажа, че има няколко награди, които  са трасирали пътя ни и са били трамплин за израстването и реализирането на детски хор „Звъника”. Едно от най-вълнуващите преживявания е Първият национален конкурс  „Родолюбие” в Панагюрище. Много се изписа тогава за това, че с децата от „Звъника” спечелихме безапелационно и четирите големи награди на конкурса. Заедно с това на мен ми присъдиха първото отличие за най-изявен музикант на България. Имаме Гран при от международни конкурси, като първото е от град Шабац, Югославия. Много високи са вторите  места, които сме завоювали  с два състава на Световния хоров конкурс в Белгия.

Успехите идват след много репетиции и упорит труд. И благодарение на онази магия, която Ваня Делийска успява да създаде, за да получи насреща всеотдайността на децата.

В работата си с децата открих тази чистота и неподправеност на детската душа, която е сродна с моята. В тези трудни времена на безкрайния преход, ако не е тази отдаденост на децата и любовта им към изкуството „Звъника” нямаше да се запази.

За Делийска има две много важни неща при работа с деца.  По душа и сърце истински да обичаш децата, защото те имат безпогрешната способност да откриват дали си искрен в  любовта си и когато разберат това, са готови да дадат всичко от себе си. Другото, без което категорично не може, е да имаш талант да работиш с деца.

Очакванията са, че за тези 35 години, през хор „Звъника” са преминали впечатляващ брой хористи. Но това съвсем не е така. Причината –  веднъж дошло, детето остава в хора дълго време. Обичайно децата остават по 12,13,14 години. Рекордът е 2000 г., когато в трите формации на „Звъника” има общо 155 хористи.

Приемам децата защото те са го пожелали, а не защото родителите им го искат. Затова винаги първият ми въпрос към децата е сами ли са пожелали да дойдат в „Звъника”.

Досега хорът има  28 задгранични пътувания и навсякъде са казвали, че има много интересна програма. В нея Ваня Делийска  смесва класически произведения с такива, които са по-забавни. Това е поредната револючия, която тя тръгва да прави, пренебрегвайки правилата за правене на хорова програма. Но това се оказа по-добрият вариант. Сега „Звъника” може да покаже на сцена към 40 произведения от български и чужди автори, които се изпълняват на оригиналния език. Сред имената на композиторите се открояват Георги Костов, Петър Льондев, Юлиян Слабаков, Иван Вълев.

Човек сам нищо не може да направи. То е благодарение на тази армия от деца, които са до мен и на тези колоси, с които живота и моят творчески път  ме срещна – семейството на Катя Попова, Гена Димитрова, проф. Цветана Дякович, педагожката ми от Плевен Дора Гложенска, Маестро Иван Вълев.

Мога да кажа, че през годините ние сме отглеждани с любов от различните общински ръководства и директорите на ЦРД. Това за децата е най-важното – да знаят, че са обичани. Децата от „Звъника” знаят, че сме потребни с това, което правим и ни обичат.

Тази любов изригна по време на двата големи концерта, които детски хор „Звъника” изнесе по повод 35-ата си годишнина в края на миналата година. Юбилейният концерт в ДКТ „Иван Радоев” и този в зала „Катя Попова”, в който участваха бивши и настоящи солисти на „Звъника”. Сред тях бяха таланти, които сега са изпълнители със световна значимост – Василена Серафимова, Дора Делийска, Александрина  Стоянова, Венелин Андреев.

На този концерт „Звъника” получи и поредното си високо отличие – „Златна лира”, присъдена от Съюза на музикалните и танцови дейци в България. Към отличията си хорът прибави и почетния плакет на кмета на Община Плевен.

Прочетете също:

Деца от арт школа „Колорит” с награди от Международния конкурс „Аз обичам Черно море”

Две деца от арт школа „Колорит” са носители на награди от Международния конкурс „Аз обичам ...