Андреевден – денят започва да нараства

Днес празнуваме Андреевден. Имен ден празнуват Андрей, Андреа, Андриана, Андриан, Пръвка,Първан, Първанка, Храбрин, Храбър, Дешка, Дешо, Силен и Силка.

На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на Св. апостол Андрей Първозвани. Андрей много пътувал и раднасял Христовото учение. Чувайки словата му, много езичници се обърнали към христовата вяра. Връщайки се в град Патра, Андрей отказал да принесе жертва на езическите идоли и затова бил разпънат на кръст, но не прикован, а вързан с въжета, за да се удължат мъките му. Около кръста се събрали хиляди хора. Уплашен, управителят заповядал да го свалят от кръста. Андрей се помолил на Господ да не позволи да слезе жив от него. Отвързвайки го, Андрей издъхнал. Преданието разказва, че след това управителят се самоубил.

В българския народен календар този празник е познат под различни имена за различните краища на България – Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден. Вярва се, че от този ден денят започва да расте колкото едно просено зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и други, за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. На Андреевден не се работи къщна работа, не бива и да се пере.

Светецът е на голяма почит сред българското население. В Югозападна България съществува поверие, че свети Андрей е баща на свети Никола, а някъде и на света Варвара. По Черноморието хората го тачат наравно със свети Никола като господар на морските бури. На север от Стара планина този ден се почита като празник на мечките. Старите хора разказват, че някога свети Андрей живеел като отшелник в планината. Той се прехранвал от малката си нива, която сам обработвал с един вол. Но един ден се появила мечка и изяла вола на светеца. Разгневен от това, свети Андрей успял да я залови, впрегнал я в ралото и продължил да обработва земята си с нея. Затова светецът е почитан като повелител и покровител на мечките. Много европейски и азиатски народи почитат мечката като символ на женското начало, на плодородието и раждаемостта.