Начало / Здравеопазване / Увеличават се случаите на скарлатина  в Плевенско

Увеличават се случаите на скарлатина  в Плевенско

В отдел „Противоепидемичен контрол“ на РЗИ – Плевен са регистрирани общо 32 заболявания за изминалата седмица. Най-голям е броят на заболели от варицела – 15, и от скарлатина – 7. В сравнение с предходната седмица случаите на заболели от скарлатина са с три повече.

От чревните инфекции най-голям е броят на регистрираните с ентероколит  – 6, има и един случай на салмонелоза.

Заболяемостта от грип и остри респираторни инфекции се запазва на едно ниво и все още е в обичайните за сезона граници.

Скарлатината – инфекциозно заболяване с опасни усложнения

Скарлатината е заболяване, засягащо най-вече деца от 3- до 13 -годишна възраст (децата до 6 месечна възраст са предпазени от антителата, придобити от майката), предимно в зимния период на годината. Причинители са бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити. Типично за това заболяване е развитието на регионални епидемии в обществени заведения, като сезонният пик обикновено се проявява през месеците от октомври до март. Инкубационният период е 1 – 12 дни, но най-често 2 – 4 дни. Тъй като заболяването е следствие от бактериална инфекция, след оздравяване не се придобива траен имунитет и е възможно да се срещат повторни заболявания. Контакт с оздравелия след карантинния период не е опасен.

Скарлатината се характеризира с внезапно бурно начало, като първите симптоми са кашлица, повишена телесна температура, обикновено над 38,5о С, болки в гърлото, лош дъх от устата, подути шийни лимфни възли, отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане. 1-2 дни след това се появява и характерният обрив. Обикновено той започва от врата и бързо се разпространява към тялото и крайниците.

Езикът е малиново-червен.

За доказване на заболяването е необходимо да се извърши микробиологично изследване на гърлен секрет. То е съпроводено с извършване на антибиограма, с помощта на която да се избере подходящият антибиотик.

Лечението е задължително с антибиотик. Освен това курсът трябва да е достатъчно продължителен и с правилно избрано средство. Антибиотичното лечение трябва да е минимум 10 дни. Желателно е 1-2 седмици след завършване на курса да се направи ново изследване на гърлен секрет. По този начин се установява дали лечението е било успешно.

Могат да се използват и симптоматични средства – ибупрофен или парацетамол за понижаване на температурата, локални средства за болките и дискомфорта в гърлото и други в зависимост от оплакванията. Нужно е на детето да се осигури почивка на легло, прием на достатъчно количество течности, така че да се намали рискът от обезводняване.

Усложненията на скарлатината могат да бъдат много опасни. Те са били много често срещани в преантибиотичната ера, когато са предизвиквали сериозна заболеваемост и инвалидизация сред децата. Те включват ревматизъм – в днешно време рядко се среща поради успешното антибиотично лечение и ранното разпознаване на заболяването; остър постинфекциозен гломерулонефрит; реактивен артрит.

Прочетете също:

Радослав Панталеев без проблеми срещу израелец в турнир „Странджа“

Ударно начало за плевенчанинът Радослав Панталеев в 71-ото издание на най-стария международен турнир по бокс ...