Начало / Икономика / С тролей до Тръстеник? Защо не!

С тролей до Тръстеник? Защо не!

Вече са определени приоритетните за Плевен обекти в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Ясни са и парите, които ще бъдат нужни за тяхното изграждане или ремонтиране – 230 млн. лв. Проведе се и последното обществено обсъждане, на което обаче плевенчани ги нямаше. За да споделят своето виждане за това кое е важно за тях и да попитат, ако нещо не им е ясно. А от последната среща през март на екипа, който изготвя проекта, с медиите е свършена доста работа. Има и новини. За тях попитахме ръководителя на екипа доц. д-р Стелиян Димитров. С кмета на Община Плевен проф. Димитър Стойков също разговаряхме – за очакванията му и за финанси, естествено.

Доц. д-р Стелиян Димитров: До юли внасяме корекции в Интегрирания план

Доц. Димитров, какво се промени от март до момента?

-Вече са определени всички обекти, които са проиритетни за града. Те са остойностени в голямата си степен, има вече исъздаден бюджет на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие /ИПГВР/. Плевен може да разчита на около 230 млн. лв., може би, но това ще стане ясно към края на годината. Избрали сме следния подход – отделени са т.нар. интегрирани проекти, които представляват компактни части от града. В централната част имаме интегриран проект Градска градина, интегриран проект Регионален исторически музей, интегриран проект Водна каскада. Това са територии, които изцяло се подлагат на реновация, за тях ще има изцяло пари. Също така има и, както сме го кръстили, спортно-образователен клъстър – територията от Езиковата гимназия до стадиона. В жк „Дружба” се предвижда също един голям социален комплекс на общински терен, където ще има хоспис, трапезария за обществена кухня, дом за възрастни хора. Идеята е старият дом за възрастни хора, който в момента е в Бохот и който е в лошо състояние, да се премести в Плевен. Колегите от общината го подадоха като проблем.

Друга идея, която може да ви се стори интересна, е разширяването на градския транспорт. Предвиждаме и има възможност с тролейбусна линия да се свържат Опанец и Ясен като това е първи етап. А идеята е да се разшири и да се стига с тролей дори до Долни Дъбник, в един период и до Тръстеник чак. Но това няма да се случи в този програмен период.

Т.е. това е различно от транспортния проект за разширяване на тролейбусната мрежа?

-Това ще надгражда този проект, защото той ще приключи в този програмен период. А това е интегриран проект по транспорт за следващия период. За сега ние само го планираме, а някой друг ще го проектира и изпълнява. Всъщност, идеята е да се присъединят селата. Това е в рамките на т.нар. 30-минутен изохрон – в рамките на 30 минути градът удвоява свояето население и тогава имаме агломерация.

Какво се случва в бизнес зоната?

-Там предвиждаме, освен рехабилитация на уличната мрежа, и на градската среда като цяло – доста основни компоненти. Може би най-големият проект там е създаване на агро бизнес борса с изложбена част за около 8 млн. лв. Ще е на общински терен, който е отделен за такава цел. Моментът тук е как ще бъде осъществен този проект, защото бизнесът също трябва да участва в тази схема. Общината не може да стопанисва, тя дава терена и го предвижда като изграждане, но оттам нататък местният бизнес трябва да се активизира. Това ми беше, между другото, основният проблем през целия план – местният бизнес стоеше малко настрани. Нямаме някакви постъпили кой знае какви проектни предложения от тях.

А 5-те милиона лева, които бяха разписани, ще стигнат ли за площада?

-Тях дори не сме ги включвали, те са за този програмен период. Те ще бъдат вложени специално в пространството около Централна поща, тази част ще се реновира с тях. Останалата ще се реновира с Водната каскада и Градската градина, те са новите допълващи компоненти.

Ще ви стигне ли времето до юли да нанесете корекции, ако се наложи?

-Не забравяйте, че към тези проекти, които ние сме планирали, имаме 21 млн. лв. финансиране към този период. Т.е. Общината трябва да се ангажира със съфинансиране, което не е малко. Трябва много внимателно да се избират проектите. Ако се окаже, че един проект надвишава възможностите за финансиране на Общината, те трябва да решат какво да се прави. Така че ако постъпят предложения, ние ще ги остойностим, ще ги предложим на екипа на Община Плевен, който изготвя плана, ще дадем мотивите „за” и „против” съответния проект и те ще вземат решение. Ако го вземат, ще го включим и бюджетираме в големия проект.

Кой ще определи колко пари ще има за Плевен?

-Управляващият орган. Той обаче още не е казал какъв ще е бюджетът на Плевен и на нито един от градовете, тъй като не е завършил преговорния процес с Европейския съюз, в края на годината те трябва да ни кажат на какъв бюджет можем да разчитаме. Т.е. ако ние сме планирали условно 200 млн. лв, те могат да кажат – 150 млн. лв. Тогава, според заложения механизъм в плана, екипа в общината трябва да се събере и да реши – кои са приоритетните проекти и кои ще отпаднат от тези, които ние сме планирали.

Т.е. кога за нас, за Плевен, приключват нещата?

-През месец юли Интегрираният план ще трябва да мине на обсъждане и гласуване на сесия на Общински съвет Плевен. След това трябва да се внесе в управляващия орган на ОП „Регионално развитие”, която от следващата година ще се казва „Региони в растеж”. След като договорът за партньорство между България и ЕС се подпише, от 2014 год. практически този план започва да се изпълнява. Там са разпределени средствата – които няма да са само по оперативна програма „Региони в растеж”, а и по „Човешки ресурси”, „Наука и образование” и т.н.

Проф. Димитър Стойков: Оптимист съм

Проф. Стойков, през новия програмен период тенденцията ще е към свивания на всички подпомагания. Оптимист ли сте?

-Аз съм оптимист във връзка с това, че България за следващия период има одобрени над 32 млрд. лв. за финансиране на европейски проекти. Ние сме държавата, която получава най-голяма финансова помощ от ЕС. Така че в момента нямам никакви основания да не бъда оптимист. Напротив. Общината ще използва целия си ресурс да работи по европроекти, да може да ги подготви и да вкара пари, защото това е шанса ни в Плевен да влязат пари. Готови сме и с проектите, които са свързани с ИПГР. Ще подготвим проекти за 1.5 млн. лв., които при отваряне на прозореца да имат възможност да бъдат финансирани веднага и да започнем да работим по тях. Освен това, очакваме 40 млн. лв. от проекта за подвижния състав на тролеите. Оптимист съм и ще продължа да работя, защото това е насоката да вкараме средства в Община Плевен.

А ще може ли да направите нещо за активизирането на местния бизнес?

-Община Плевен с всички възможни средства ще окаже помощ. Но ние не можем да освободим бизнеса нито от такси, нито от данъци. Аз гарантирах на всички инвеститори, включително чуждестранни, че в Плевен от страна на ръководството на общината няма да има абсолютно никакви бюрократични спънки, напротив. Ще се работи, за да улеснят евентуални инвестиции, очаквам такива, дано да се случат.

Интегрираният план като цяло е за 230 млн. лв, част от проектите ще изискват съфинансиране от страна на Общината. Как ще се справите с това?

-Тези пари са за програмния период до 2020 год. Ние, естествено, едва ли ще успеем да осигурим всичките 230 мнл. лв., но приоритетно ще работим по проектите, които са жизнено важни за плевенчани. Освен това, голяма част от тези проекти не изискват съфинансиране.

Сега, например, плащаме жестоки глоби към РИОСВ за това, че не отгговаряме на изискванията, които ще се повишат още повече в периода 2014-2020 год. заради това, че нямаме депо, което проектираме от 2001 год. и едва сега започваме да изграждаме. Тази година таксите ни трябваше да прехвърлят 3 млн.лв., ако ние не бяхме сложили най-после кантар на сметището, за да видим реално колко отпадъци депонираме. Не може Плевен да намалява, а отпадъците да се увеличават. Кантарът доказа реалното ниво на отпадъците, които депонираме и те се оказаха с пъти по-ниски.

Така че ще правим сметка и ще търсим възможности. Ще видим и какво ще е собственото ни участие и във водния цикъл, ще правим всички разчети. Но като пример – за 63 млн.лв. спечелени проекти съфинансирането ни тази година е около 3 млн.лв. Аз съм съгласен някой да ми даде 63 млн. лв, останалите 3 млн. лв. да ги намеря като заем. А не да плащаме кредита от 13 млн. лв. по 300 хил. лв. всеки месец на банката, без да имаме никакво съфинансиране по проекти. Нямаме възможност да продаваме общинска собственост, няма какво да се продава, да не говорим, че в криза и бизнесът не е активен. Всичко атрактивно вече е разпродадено. Останаха данъците – ръководството на Плевенската община, смея да твърдя, беше единственото, което намали данъците и тази година запазихме нивото. Не качихме и таксата за детските градини, което също изисква пари от наша страна.

Прочетете също:

Съветниците приеха отчета за изпълнение на бюджета на Община Плевен за 2020 г.

Общински съвет – Плевен прие днес отчета за изпълнение на бюджета на Община Плевен за ...