Акценти
Начало / Общество / Ранното детско развитие е като строеж на къща – родителите поставят основата, от която зависи колко стабилно ще е детето като порасне

Ранното детско развитие е като строеж на къща – родителите поставят основата, от която зависи колко стабилно ще е детето като порасне

Валерия Симова е психолог с 10-годишен опит с работа с деца и семейства в риск. Работи в семеен консултативен център сдружение „Малки стъпки”, създаден в Плевен през 2007 г. Тема на разговора ни с Валерия Симова е ранното развитие на детето и как то оказва влияние върху живота му като възрастен.

–  Всички знаем израза, според който първите седем години от развитието на човек са най-важни. Как обаче психологът разчита тази максима?

–   Да, действително в България съществува схващането, че най-важни за развитието на детето са първите седем години. Но аз бих поставила  акцента върху първите три години от нашето развитие, които според мен са изключително важни. Тези първи три години са основополагащи за начина, по който ще влезем в живота по-късно, и за това колко успешни ще бъдем. Те задават рамката на начина, по който ще влизаме във взаимодействие с околния свят и за начина, по който ще създаваме връзки с хората около нас.

През тези първи години детето започва оформянето си като личност, получавайки основните  модели за общуване, за справяне с турдностите. И в този процес най-активно трябва да участват родителите. Те са тези, които би следвало да участват в оформянето на личността на детето като го пподкрепят, като му дават насоки, като му дават своите обяснения за случващото се  около него.

–  Как конкретно родителите да осъществят тези напътствия?

–  През първата година от развитието си детето изгражда привързаността си към света около него. И тук основната роля се отрежда на майката, поради изключително силната връзка между нея и детето в този период. По начина, по който ще бъдат задоволени основните потребности на детето, по който те ще бъдат разпознати – говоря за това ако детето плаче, да се разпознае защо  плаче – гладно ли е, мокро ли е или просто има нужда от внимание. От това как майката ще разпознае плача и ще удовлетвори потребността на детето, много зависи доколко детето ще се чувства сигурно и спокойно. Правилното разпознаване на детските потребности в тази ранна възраст ще изгради у детето доверие и ще му помогне да изгради привързаност към околните.

Следващата задачка пред детето ще е изграждане на способност да се доверява. Майките трябва да знаят, че доверието като усещане се изгражда в тази първа година. Тоест, ако детето знае, че някой ще дойде и ще погледне защо плача, ако се удовлетворяват потребностите му по съответен начин, то ще има сигурност, предсказуемост, че някой ще го чуе, ще го види. И това ще създаде предпоставки по-късно да е достатъчно успешен и доверяващ се на хората човек.

След първата година, детето навлиза в периода когато има силната потребност да разбере какво се случва около него, то започва да открива света около себе си. Това е периодът, в който търсим всички нови неща около себе си. И тук е много важно да ни се позволи да изследваме света около нас. Около втората година е добре родителите да дадат възможност на децата си да бъдат изследователи.

Но те трябва да знаят, че периодът на втората година е на повсеместното „не”. За всяко нещо детето има отговор „не”. Това би могло да бъде капан за родителите. Добрата идея е родителите  да изключат не-тата и забраните в комуникацията с детото, особено в този изследователски период.

–   А с какво да ги заменят?

– Добрато решение е да предоставяме алтернативи на децата. Забраняващото „Не бягай”  да бъде заменено с нещо позитивно ориентирано, като „Би ли ходил по-бавно”. Тоест да се даде възможност на детето да избира само, разбира се, когато не става въпрос за опасна ситуация. Това е начинът детето да възпита у себе си самостоятелност и независимост. Ако постоянно поставяме забрани, ние го учим да изпълнява заповеди, което в училищната възраст създава всички предпоставки това да е дете изцяло зависимо от своите родители, да бъде дете, което ще има затруднение да изказва собствено мнение. Защото то ще очаква потвърждение от важни за него хора и ще бъде продължение на своите родители, без да има своята индивидуалност. Индивидуалност, която се залага още до третата година.

Ако родителите искат да дресират детето си, заповедите са добро решение. Но ако искат да възпитат личност, подходът е друг. Може да се постигне и нещо друго – дете, което няма да се съобразява с нищо. Обикновено това са деца, които са били освободени от всякакви забрани.

Ролята на родителите е точно тази – деликатно да напътстват детето, да усетят кога трябва да забранят нещо и кога да дадат възможност детето само да избира какво да направи. Да бъдеш родител е усещане, готова рецепта няма.

–   Често ли ви търсят родители за съвети как да решат проблеми във възпитанието на детето си?

– Хубаво е, че родителите много активно търсят подкрепа как да се справят със своето дете, как да бъдат по-добри родители. Когато ставаш родител не ти връчват наръчник с ясно и точно разписани правила и стъпки. Затова е много важно родителя да потърси подкрепа, ако има усещането, че не се справя добре със своето дете. Няма универсална рецепта да бъдеш добър родител. Има основни насоки, които родителят да нагажда към своето дете и към себе си.. До третата година родителите са тези, които трябва да подадат основната информация към детето и от това как ще подходят към детето, доколко ще бъдат търпеливи да му показват и разказват за света около него, зависи детето да бъде успешно когато порасне.

–    Какво още трябва да направи родителят, за да постави основата на успешен млад човек?

–  Добрата идея е в ниската възраст да наблюдава и да слуша добре детето си. Да е до него, когато то има нужда. Да разказва, тъй като след  повсеместното „не” идва ред на защо – защо колата върви, защо моторът бучи, защо птицата лети. Това е доста изнервящ период и често родителите губят търпение и избягват да отговарят на хилядите детски „защо”. Идеята обаче е постоянно да даваме обяснения на детето. Това е изключително важно за него. Както е много важно около третата година да започнем да задаваме граници за детето. Граници, които в последствие ще му помогнат да усвоява правилата и нормите. До третата година детето има много силна връзка с майката, която постепенно трябва да започне да отслабва с оглед на формиране на неговата самостоятелност. И тук идва ролята на таткото, който досега е бил малко назад. След третата година таткото влиза все повече в живота на детето, залагайки границите и правилата . Една от най-важните граници, които би следвало да бъде поставена до третата година, е, че стаята и леглото на мама и татко са неприкосновена територия. Когато отива на разходка в парка, детето трябва да знае, че ще си играе в пясъчника например. Това трябва да означава, че то не може да нарушава определената граница и не би следвало да ходи на пързалката. Когато вече поотрасне, детето може да бъде включвано в обсъждането и в договарянето на правилата, които то би следвало да спазва. Правилата и границите са нещото, което създава и подкрепя усещането за сигурност и предсказуемост у детето – два много важни компонента в тази ниска възраст.

–  А защо натоварват таткото с определянето на границите?

– Защото имаме разпределение на ролите. Това е европейски културен модел. Мама е тази, която дава емоцията . До първата година детето е много силно свързано с нея. Тя е тази, която го гушка, тя задоволява потребностите му . Добрата идея е след третата таткото да се намеси активно, налагайки правилата и границите. Това е нещото, от което едно дете има необходимост. Тоест, да не се делегират правата и задълженията в отглеждането на детето само на майката, защото факт е, че и бащата има своите задачки.

На ранното детско развитие  трябва да се гледа като на строеж на къща. Родителите са тези, които заедно с детето градят тази къща. Те поставят основата и от това как е направена, зависи как ще се държи детето, когато порасне. Дали ще бъде стабилно или при най-малкия вятър ще падне, или какво ще предприеме, ако вятър събори оградата на къщата. До третата година на детето се създава основата, върху която то ще гради своето бъдещо развитие.

–  Ако нещата не са се получили по най-добрия начин, какво става?

–  Първите три години от детския живот дават насоката за бъдещото развитие и затова казваме, че са определящи. Но ако нещата не са се получили по най-добрия начин, не означава непременно, че ще бъдем проблемна личност. Не, няма такава преднамереност, няма такава зададеност. Защото не е невъзможно да променяме нещата, които не са се случили по най-добрия начин в ранните години.Съветът ми към родителите е да бъдат близо до детето си, да се опитват да го разбират, да говорят с него, да му четат приказки, да играят с него. Децата са личности и имат нужда да бъдат чути и забелязани. И в никакъв случай удряни. Когато удряме детето в ниската възраст, ние не го възпитаваме. Шамарът не го учи на нов модел, не му показва света по нов начин. Напротив, шамарът само изглежда, че бързо и ефективно решава възникнал проблем. Но у детето остава унижението и болката, че не е било разбрано. Затова по-добре инвестирайте усилие да възпрете моментното си раздразнение и се опитайте да говорите с детето, вместо да му ударите шамар.

Прочетете също:

Прокуратурата започна разследване на пожара в Медицинския университет в Плевен

В Районна прокуратура град Плевен е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 330, ал.1 ...