Начало / Икономика / Най-хубава бъчва става от дъб, расъл на южен склон

Най-хубава бъчва става от дъб, расъл на южен склон

майстори бъчвари

Майсторията на добрата бъчва е в хубавия материал и после – в майсторската изработка. Това е философията на потомствените бъчвари от село Врачеш – Марко и Георги Танковски. Бащата Марко, вече 77-годишен, е наследил занаята от своя баща и от чичо си, и го предал на сина си Георги, който вече 25 години майстори бъчви. Започнах като чирак покрай баща си, след като се върнах от казармата, но вече мога да кажа, че съм навлязъл в тънкостите на бъчварството, казва Георги Танковски и добавя, че не се учи лесно този занаят, а е и много трудоемък.

За да стане хубава бъчва, дървото, ако е дъб, трябва да е най-малко на 35-40 години и да е расло на южен скат, разказва Георги Танковски. Друго условие е да няма чепове.

Според двамата майстори бъчвари занаятът им все по-трудно оцелява в конкуренцията с масово навлязлата пластмаса. А разликата между вино от бидон и вино от дъбова бъчва, е все едно да сравняваш Москвич и Мерцедес, образно се изразява Георги.

„През 70-ти и 80-те години не можехме да смогнем да правим бурета. Но тогава имаше и много лозя. Видин беше страшилище, а сега лозята пустеят, няма кой да ги работи”, добавя бай Марко.

Когато той започнал занаята всичко се правело на ръка. Сега вече има машини, та малко е пооблекчена работата, но няма такова търсене както преди години, клати глава бай Марко и добавя, че най-трудна е продажбата, когато няма вървеш.

Тази година има грозде, та горе-долу работата е добре, но е трудно, кахъри се старият майстор. .

Най-голямото буре, което майсторите бъчвари Танковски са направили, е  1 600-литрово. Изработено е разбира се от дъб. По думите на Георги в България около 90% от бъчвите се правят от дъб. Преди години в Северозападна България беше на мода акацията, но дъбът пак завърна позициите си, добавя Георги.

Оказва се, че в село Врачеш поне 50-60 човека се занимават с  бъчварство. За цели фамилии това е потомствен занаят. Според бай Марко в цяла България масторите на бъчви са толкова, колкото има в тяхното село.

Но все по-малко от младите се захващат с него, защото не виждат бъдеще.

А занаятът ще оцелее, ако има търсене, убедени са Танковски.

Прочетете също:

Съветниците приеха отчета за изпълнение на бюджета на Община Плевен за 2020 г.

Общински съвет – Плевен прие днес отчета за изпълнение на бюджета на Община Плевен за ...