Начало / МОНДИАЛ 2018 / Мондиал 2018 – полуфинали: Френска традиция и хърватска приказка

Мондиал 2018 – полуфинали: Френска традиция и хърватска приказка

В навечерието сме на финала на световното първенство по футбол. Полуфиналите определиха претендентите за титлата – Франция и Хърватия. „Петлите“ достигнаха до битката за трофея след успех с 1:0 над Белгия. С тази победа традициите бяха спазени. Въпреки високопарните прогнози и мнения, относно класата на белгийците, в този сблъсък те не успяха да надскочат ръстта си. А той се извисява там някъде в подножието на върховете. Да, до мача с французите, Белгия показа, че е изключително силен тим. Демонстрира го обаче срещу съперници, които са извън топкласацията. Най-престижната им победа бе на четвъртфинала срещу Бразилия. Но тази селекция на „селесао“ бе посредствена спрямо онези паметни тимове на техни сънародници, стъпили на световния футболен връх, а и не само те /пример състава на Бразилия от Мондиал 1982/. Въпреки щастливата развръзка във въпросния двубой с Неймар и компания се забеляза, че на белгийците им е трудно да повярват, че побеждават този отбор. Липсата на манталитет на победител ясно се открои в злополучната за тях полуфинална среща с Франция. С изключение на няколко суматохи пред вратата на Уго Лорис не направиха нищо друго. А това е крайно недостатъчно за да достигнеш до битката за трофея. Вероятно това е тавана на възможностите на този тим.

Обратно, селекцията на Дидие Дешан все още не е разкрила целия си потенциал. Изигра мача като зрял отбор. Вероятно можеше да спечели с повече голове, но не се втурна в атака след попадението на Самюел Умтити, което прати в нокдаун противника. След това вкара мача в онова спокойно русло, прийом превърнал се в традиция за французите по руските терени. Отстъпване инициативата на съперника, показва увереността на „петлите“, че ще се справят и ще доведат нещата до успешен край. /Ето това е манталитета на големите./ И го сториха – спряха Ромелу Лукаку и Кевин Де Брюйне. Малко по-трудно беше с Еден Азар, но със съсредоточаването на повече играчи около него му отрязаха подстъпите към вратата, с едно, две изключения. Канте и Погба неутрализираха напъните на белгийците в централната част на терена. Жиру държеше нащрек противниковите бранители, а Мбапе, Гризман и Матюиди налитаха от всички страни. В крайна сметка Франция заслужи участието си на финал.

Историческа победа за Хърватия /над Англия с 2:1 след продължения/, която за първи път ще играе на финал на световно първенство. Хубавите неща обаче стават трудно. Повече от час ходене по мъките за тях. Ранният гол на съперника допълнително влоши положението им. След него трябваше да търсят начин да го заличат. Не се получаваше, защото схемата на игра на хърватите им носи успех чрез контраатаката, а не с масирано нападение. Лидерите им не бяха на познатото ниво. Иван Ракитич беше незабележим, а Лука Модрич повече пречеше, подобно на Неймар в мача на Бразилия срещу Швейцария. Капитанът рядко играеше с топката, а когато го правеше или прекалено задържаше топката, или затрудняваше с пасове съотборниците си, а в някои моменти се сърдеше, че не му подават. В днешния футбол всеки втори отбор е наричан „гранд“ и всеки втори футболист „звезда“. Повечето от тези квалификации са абсолютна глупост. Това се отнася в пълна степен за Модрич и Ракитич. Лесно е всички играчи да са звезди, когато съотборници са им Кристиано Роналдо и Лионел Меси, какъвто е случая с двамата. Но да се върнем на мача с англичаните. Другото негативно, което се забеляза е, че от мач на мач селекцията на Златко Далич върви надолу в представянето си. Няма нищо общо с играта им в групата, където съперниците не бяха по-слаби от тези в елиминациите. Хърватия изигра един двубой като по учебник – срещу Аржентина. На осминафинала обаче Дания ги надиграваше, последва тежка равностойна битка с домакините, които са от средна класа. Въпросните две срещи бяха спечелени не с надмощие, а с дузпи. Въпреки всичко обаче, Хърватия написа най-славната страница във футболната си история до момента и си извоюва участие в битката за най-значимия трофей в този спорт.

С предварителните афиши за постигане на грандиозни победи, Англия често прави конкурентите си „велики“ отбори. Такъв е случая и с хърватите. Реално погледнато обаче очакванията на островитяните за нещо велико са неосъществими. Причината – просто нямат нужния потенциал. Мачът тръгна отлично за тях. Не направиха обаче необходимото да си осигурят крайния успех още през първото полувреме, когато имаха предимство във всичко. След като получиха гол обаче настъпи тотално объркване в редиците им. Не успяха да преодолеят до края. Така беше и след изравнителния гол на Колумбия в осминафинала. Подобно нещо е абсурдно за футболисти с богат опит в едно от най-силните първенства в света. В хода на сезона на Висшата лига непрестанно слушаме какви приказни играчи са Хендерсън, Стърлинг, Варди и най-вече Хари Кейн. Последният вероятно ще е голмайстор на Мондиала, но в най-важните двубои /елиминациите/ вкара само веднъж от дузпа, а срещу Хърватия дори не отправи точен удар към вратата. Достигането до полуфинал е равносилно на спечелване на световната купа за англичаните. Обяснимо е, просто Кейн и компания имаха късмет да играят в най-лесната група, където биха слабаците до откат, а капитана им „скъсваше“ мрежите. После обаче реалността се завърна и върха отново се оказа недостижим.

Снимки: fifa.com

За Станимир Димов

Прочетете също:

В понеделник близо 200 на тест по биология  в Медицинския

Последният изпит от тазгодишната кандидатстудентска кампания в Медицински университет – Плевен, ще е в понеделник, ...