Начало / Култура / Кристина Ценова: Не е трудно да бъдеш толерантен, по-трудно е да се примириш, че другите не са такива

Кристина Ценова: Не е трудно да бъдеш толерантен, по-трудно е да се примириш, че другите не са такива

Кристина Ценова е тазгодишната носителка на голямата награда от престижния конкурс за късометражен филм Reporteen”. На 9 юли ученичката в 11 клас на Езиковата гимназия в Плевен получи официално наградата си – предметната е нова камера, а другата е честта нейният филм да бъде излъчен в киното на Робърт де Ниро Tribeca Cinemas в Ню Йорк по време на Фестивала за българско кино So Independent NY през февруари 2014 г.

Филмът „Не ми лепи етикети, влез в моя свят” е реализан по идея на Кристина Ценова с приятели от група  „Душеприказчици“, създадена по проект „Успех“. Кристина работят още Симона Цилева, която е втория операт на Кристина, а Сюзан Кутайфан и Иван Стефанов са актьорите. Филмът е заснет за малко повече от един месец, като от 15-минутен вариант е направена триминутната версия, която участва в конкурса. Плевенчани също ще могат да видят наградения филм на плевенското момиче на 17 юли по време на пътуващото лятно кино, което ще спре в нашия град. Филмът ще бъде прожектиран и в останалите градове, където ще мине пътуващото лятно кино.

Ден след като Кристина получи наградата си в София разговаряме с нея за филма й, за добротата и за младите хора на България.

Кристина, разкажи повече за филма, с който спечели.
– Мотото му е „Не ми лепи етикети, влез в моя свят“. И това се случва буквално в целия филм – хората лепят листчета с изписани върху тях  различни епитети върху едно момиче. Те изобщо не го познават, а се водят единствено от външния му вид. Смо едно момче влиза в нейния свят – буквално, тук има малко фентъзи елемент, за да открие истинската й същност. За мен това е толерантността – да се поставиш на мястото на другия преди да го съдиш.
Трудно ли е в наши дни човек да бъде толерантен?
– Според мен не е трудно да бъдеш толерантен. По-трудно е да се примириш с това, че другите не са толерантни. Защото всеки очаква да се държат към него така, както той се държи към другите, но много често това не се получава.
Защо е толкова трудно да бъдеш добър, защото толерантността е това – да бъдеш добър към хората, а не да ги съдиш?
– Трудността идва от това, че всеки смята себе си за прав и не приема други гледни точки. От там най вече идва неразбирателството. А е нужно само да проявим усилие да вникнем в същността на това, което казва другия, за да открием неговата логика. Просто не бива да забравяме, че винаги има много гледни точки, а не е само нашата.
Ти лично как се справяш с това да бъдеш добра и толерантна към другите?
– Първо не знам дали се справям, но гледам да не съдя никой прибързано. И се чувствам щастлива. Хубаво ми е когато видя, че съм преценила правилно човека.
Тийнейджърите понякога могат да бъдат доста жестоки към онзи, който застава срещу групата. А на теб явно често ти се налага да си в тази позиция, опитвайки се да си толерантна към аутсайдер.
– За мен е важно, че имам собствено мнение. Само това е важното за мен. Често ми се е случвало да изпадам в ситуация, за която ме питате, и тогава именно се вслушвам единствено в собствената си преценка за човека и се абстрахирам от мнението на другите.

Екипът, създал филма „Не ми лепи етикети, влез в моя свят“

Изкуството помага ли ти да бъдеш толкова позитивна, защото ти също се занимаваш и с рисуване?
– За мен изкуството е начин за изразяване, чрез него мога да кажа това, което мисля. Изкуството е свобода, в него можеш да си всякакъв и не винаги да си позитивен. Но с това със сигурност няма да нараниш никого.
Интересуваш се от кино, рисуваш – с какво още се занимаваш?
– Киното е голямата ми страст и гледам много филми. Другото, което обичам да правя е да чета книги.
Тук май отново попадаш в групата на изключенията, защото младите хора все по-малко четат.
-За съжаление има и такива мои връстници, които не обичат да четат книги и предпочитат масовите филмови продукции.
А ти какво предпочиташ?
– Предпочитам фентъзи филми и книги – те са едно уникално въображение, нови светове. Но гледам също исторически филми, драми, романтични – филми, в които има дълбочина.
С какво ще продължиш да се занимаваш, когато завършиш гимназия?
– Понеже обичам да рисувам и обичам киното реших да ги комбинирам и да уча анимация в Шотландия. Избрах чужбина, защото искам да имам база за сравнение. Намерението ми не е да остана там.
А какво е твоето отношение към нещата, които в момента се случват в страната ни?
– Може да се каже,че съм политически апатична, но протестите не ме вълнуват много. Но от разговорите с моите родители разбирам, че има проблеми. Затова искам да видя как са нещата в друга страна където законите се спазват, където има уважение към другия.
Кристина, в края на разговора ни ще те помоля за едно пожелание към твоите връстници.

– Да са активни млади хора и да се занимават с повече полезни инициативи.

„Reporteen” е конкурс за късометражни филми, в който се включват ученици на възраст между 13 и 19 години. Той се организира за втора поредна година. Този път участниците твориха под надслов „Толерантността е…“. Миналогодишната тема беше „Свободата е” и Кристина също участва със свой филм.

Прочетете също:

Изключителен успех за  арт школа „Колорит“  на международен конкурс в Румъния

Арт школа „Колорит“ постигна изключителен успех на 5-тия Международен конкурс за детско и младежко изкуство ...