Начало / Икономика / Евентуални промени в Закона за храните разбуни духа на фермери

Евентуални промени в Закона за храните разбуни духа на фермери

Изказване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по време на общественото обсъждане на поправките в Закона за храните разбуни духовете на плевенски фермери. Според заявеното от земеделския министър, промените в Закона за храните предвиждат забрана за клането на едри преживни животни (крави и телета) за лична консумация в задните дворове на стопаните. Това ще трябва да става в общински кланици, лицензирани частни обекти или мобилни кланици.

„Традицията да се колят едри животни в задния двор води до рискове и те трябва да бъдат отстранени от ветеринар, за да не бъдат допуснати болести, като луда крава например”, посочи министър Найденов. Той каза, че изискването е на Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители” на Европейската комисия и за него настоява еврокомисарят по здравеопазване Тонио Борг. „За целта има екшън план до края на март да бъде решен проблема. В противен случай ЕК може да повдигне процедура за санкция на България и да й наложи глоба”, допълни министърът.

За повече информация по темата потърсихме и специализиран коментар – на първо място от пресцентъра на Българска агенция по безопасност на храните. Мартин Радев обясни, че животновъдите не трябва да се притесняват, защото на този етап тези промени са само идея. Но целта е наистина клането да става под ветеринарен контрол, за да се избегне разпространението на различни заболявания. В цялата Плевенска област в момента има четири лицензирани частни обекти, общински в страната няма, тъй като повечето подобни предприятия са вече отново в части ръце, а за мобилни кланици пък съвсем не може да се говори – такива в България изобщо не съществуват, разбрахме от Мартин Радев. По принцип мобилната кланица представлява камион с необходимото специализирано оборудване за отделяне на различните продукти при клането, както и за събиране на кожите, за които също е важно от гледна точка избягване на разпространение на болести да не се изхвърлят безразборно на сметищата, където да ги разнасят бездомни кучета.

Построяването на кланица е доста скъпа инвестиция, каквато не можем да си позволим, коментира още по темата Мартин Радев. Според него, по-удачен вариант е във всяка община, чийто кмет има възможност и желание, да се направи общински кланичен пункт. Така и на самите животновъди ще им излезе по-евтино, отколкото да търсят и поръчват транспорт, да превозват животното, да плащат манипулациите и да транспортират обратно вече транжираното месо. В тези общински кланични пунктове ще има и ветеринарен лекар, ще се правят изследвания, ще има разбира се и такса, но като цяло ще е по-евтино. Така че промяната в Закона за храните, ако стане факт, може спокойно да влезе в употреба, изрази мнение Радев.

Що се отнася до това, че до момента в България не е регистриран случай на „луда крава”, то мнението на Българската агенция по безопасност на храните е, че е по-добре и по-евтино да има превенция, отколкото след това да бъдат избивани заразените животни. Освен това, страната ни е външна граница на ЕС, така че ако се появи случай при нас, това ще е пагубно и за търговията и износа на животинска продукция.

Николай Романов, председател на Регионалната асоциация на млекопроизводителите в Плевен, беше категоричен в коментара си, че всичко се прави така, че да работи против производителя. Според него не опасността от „луда крава” е причина за евентуалното въвеждане на промените, а това, че у нас са останали малко лаборатории и явно има интерес те да бъдат натоварени с работа, която да им носи съответните приходи. Така например плевенските производители трябва да изпращат проби в лабораториите във Враца или в Габрово, където са най-близките акредитирани лаборатории за изследване на мляко и месо. Романов попита защо, ако водещ е мотива за здравето на хората, са затворили много от лабораториите в България, а магазините са пълни с месо с незнаен произход, вместо родно производство.

Според фермера, няма вариант на оправдание „Европа иска” – има директиви, но във всяка от тях 50% са общите правила, останалите 50% всяка държава ги съобразява с националното си законодателство и с приоритетите си. Николай Романов каза още, че са предвидени срещи с животновъди и млекопроизводители от цялата страна на национално ниво, за да решат какво да правят нататък.

Прочетете също:

Съветниците приеха отчета за изпълнение на бюджета на Община Плевен за 2020 г.

Общински съвет – Плевен прие днес отчета за изпълнение на бюджета на Община Плевен за ...