Начало / Общество / Д-р Надежда Савова: „Хлебните къщи” са модел за социално предприемачество

Д-р Надежда Савова: „Хлебните къщи” са модел за социално предприемачество

IMG_9420д-р Надежда Савова

Доктор Надежда Савова е културен антрополог, докторант по културна и социална антропология в Принстънския университет в Америка и експерт-консултант към ЮНЕСКО. Тя е основател на мрежата „Хлебни къщи” в страната, в които приготвянето на хляб добива социален, терапевтичен и културно-образователен аспект. Вече са изградени 7 „Хлебни къщи” и тези културно-социални центрове  имат  мисията да служат за общностно средище. Разговаряме с д-р Савова преди срещата й в Плевен с дамите от клуб „Огледало”.

– Д-р Савова, разкажете какво се случва в тези „Хлебни къщи”?

– Това, което правим, е всяка седмица, събирайки се да месим хляб, да се срещат и смесват групи от хора, които поради различни причини, най-често заради физически увреждания, са изолирани. Трите основни социални групи, към които насочваме вниманието си, са децата от социални институции, хората с увреждания и домовете за възрастни хора. Много често към тях присъединяваме роми и социално слаби семейства. Хубавото е, че идват и съвсем обикновени  работещи хора с децата си. Ние го наричаме „Месим, за да се смесим” – това е мотото на „Хлебните къщи”.

– А самите срещи как се организират?

– Срещите се водят от хора, обучени от мен. Във всяка „Хлебна къща” има такъв обучен човек. На много места къщите са ни дадени от общините, тъй като извършваме социална, доброволческа дейност. Но две от къщите вече функционират и като  фурни. Така че спокойно мога да кажа, че сме модел за социално предприемачество в България, стартиран не от държавата, а от общността. Надяваме се, че тези фурни ще станат повече, и къщите в Габрово и София ще имат последователи в страната. Фурните, които вече работят, помагат да се финансира дейността на Хлебните къщи, за да не се разчита единствено на дарения или на проекти.

– Кой работи в тези фурни?

– В тях вече сме наели трима сираци от Дома за деца, лишени от родителска грижа в Габрово. Те  работят с нас от самото създаване на къщата през 2009 г. След като завършиха образованието си, пожелаха да започнат работа при нас и станаха хлебари. Две от момичетата работят в Габрово, а едно момче – в Хлебната къща в София.

А в Плевен каква е ситуацията?

– Засега в Плевен все още няма създадена „Хлебна къща  – нито като социален център, нито като фурна. Но се надявам от дамски клуб „Огледало” да излезе инициатива за създванатето им. Не е нужно да има специално място за това. В Нова Загора например такива месения се случват в едно училище, което си построи пещ в двора. Там се събират дори и бежанци от близкия бежански лагер, сираци. Така че  инициативата може да се стартира дори без да има къща.

– Какво се случва с произведеното в къщите?

– Винаги се споделя между участниците в произвеждането му.Това е един от много важните моменти – целта не е да се печели от продукцията. При правенето на хлебните изделия използваме един много интересен метод, наречен театър на трохите. При нас събитията никога нямат чисто кулинарен характер. При този вид театър рисуваме върху брашното, а след това правим кукли от тесто, с които разиграваме куклен театър. Темите винаги са човешките добродетели. Всъщност това е вид дискусия, но чрез метода на кукления театъра. Получава се един интересен пърформънс, двучасово културно, социално и кулинарно  изживяване.

Прочетете също:

Ден на черната панделка

Европейският ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма, известен също и като Ден ...