Начало / Здравеопазване / Доц. д-р Ваня Недкова: В практиката си имам два случая на масово отравяне на деца, които няма да забравя никога

Доц. д-р Ваня Недкова: В практиката си имам два случая на масово отравяне на деца, които няма да забравя никога

Кетедрата по педиатрия към Медицински университет Плевен  отбеляза 35 години от създаването си.  Сред нейните основателите е доц. Ваня Недкова, която през 1978 г., след конкурс, е назначена за асистент в Катедрата по детски болести. През 2001 г. доц. Недкова става ръководител на катедрата и началник на Клиниката по детски болести към УМБАЛ – Плевен.

Доц. Недкова, 35 години са добър повод да разкажем малко повече за Катедрата по педиатрия в Плевен.

–  Катедрата е създадена през 1978 г. от известния и уважаван педиатър проф. Никола Мумджиев, който беше ниеин ръководител повече от 22 години.  Той остави над 10 научни публикации, написал  е 5-6 учебника по педиатрия, по които и днес се подготвят студентите по медицина в страната. Това е така, защото в нашата катедра беше залегнала пропедевтиката, тоест начинът на преглеждане на детето и профилактичните мерки за неговото здраве. В катедрата са работили изтъкнати педиатри, обявени за доайени на българската педиатрия, като д-р Йорданова – която преди две години стана почетен гражданин на Плевен; доц. Станимирова – виден ендокринолог, чийто книги за растеж и развитие на детето още се ползват от ендокринолозите;  доц. Петкова –  известен детски кардиолог, работещ по хипертониите при децата. Асистентите, които работят в Катедрата се славят с дългогодишен клиничен и преподавателски опит. Нашата Катедра се слави с това, че през годиниje на прехода не загуби интереса  към преподаването и държи на нивото на преподаване. В Клиниката по педиатрия, която е събрана на три етажа,  студентите могат да се запознаят с цялата педиатрия, тоест на едно място могат да видят и дете с белодробно заболяване, и дете с бъбречна недостатъчност или коремна болка.

Стажант- лекарите имат възможност да участват в нашите, станали вече известни,  колегиуми, които през тези 35 години не сме престанали да провеждаме. Събираме се веднъж седмично и специализиращите лекари или стажант-лекарите разработват теоретично два интересни случая, които се намират в момента в клиниката и правят план за лечение. Това значително повишава квалификацията им.

Над 150 лекари са придобили специалност в нашата катедра. Имаме специализанти както по обща  медицина, така и по спешна медицина, преподаваме на медицински сестри, акушерки, ерготерапевти. Учебната ни натовареност е над 2 000 часа годишно. През последната година имаме ново попълнение – 7 млади лекари, които предпочетоха нашата клиника.

–  Означава ли това, че има интерес към педиатрията?

–  Педиатрията е трудна специалност, защото нашите пациенти не могат да обяснят какво ги боли. Често пъти  трябва да гадаем. За тази специалност се изисква голямо изкуство и голямо наблюдение, за да се постави вярната диагноза.

Затова трябва да отдадем заслуженото на преподавателите в Катедрата по педиатрия в Плевен, които успяват да направят привлекателна тази специалност В момента в университета имаме над 20 души кръжочници от 5-ти и 6-ти курс, които са разпределени да разработват научна тематика.  И наши млади колеги винаги участват в научните сесии, които се провеждат в университета.

Гордеем се, че много изтъкнати лекари в страната са наши възпитаниц

Доц. Недкова, през дългогодишната ви практика в Клиниката по детски болести, кои са били най-интересните, а може би и най-критични случаи?

–   Имали сме много критични ситуации при вадене на попаднало чуждо тяло в дихателните пътища. С такъв проблем при нас са идвали деца от Ловешко, Великотърновско, Габровско. Първо, ние трябва да диагностицираме детето, след което да организираме бронхоскопия – една много травматична и рискова манипулация, която ни коства много нерви. Но когато се извади чуждото тяло и детето започне да диша нормално и се оправи, забравяме за всички тези рискове. Един от последните ни подобни случаи беше, когато 2-годишно дете беше погълнало свирка  и тя свирукаше при всяко негово вдишване.

Но през всичките ми години работа в клиниката, а те са вече 35, най-драматични бяха двата случая на масово отравяне на деца и в същото време тези случаи бяха най-големият ни успех. Защото и двата пъти ставаше въпрос за много тежки отравяния, които можеха  да струват живота на децата. При първия случай 27 деца от Дома в Тотлебен бяха яли корени от бучиниш, които са силно нервнопаралитични. В началото не знаехме какво е причинило отравянето. Стовариха ни един автобус с повръщащи деца, без да знаем какво точно са яли. Тогава една от служителките каза, че когато животни ядат такива корени, умират. Това беше сигнал за нас, че става въпрос за силно нервнопаралитично отравяне и направихме форсирана  диореза, която спаси децата. Без тази обилна промивка те можеха да загинат.  Ситуацията беше наистина много сложна, в един момент не ни стигнаха стойките, на които да закачим системите. Тогава заковахме пирони на дървената дограма на прозорците и там закачихме банки с разтвор. И това се случва точно преди Великден. Представяте ли си, ако бяха загинали тези 27 деца! За щастие всичко се размина благополучно, даже децата започнаха да наричат медицинските сестри „мамо”.

Вторият случай стана няколко години по-късно в Долна Митрополия, когато след третиране на тревни площи в детска градина със синтетичен препарат против кърлежи пострадаха 40 деца. Имаше деца с много сериозни стомашно-чревни раздразнения, а някои получиха и чернодробни засягания. В този случай, освен професионализмът на колегите, помогна и съдбата, тъй като ставаше въпрос за отравяне със синтетичен препарат. Защото в противен случай противоотровата, с която разполагахме в целия регион, нямаше да стигне за толкова много пострадали.

Тези два случая показват, че колективът е всеотдаен и добре подготвен, за да спаси живота на дете.

Прочетете също:

И тази седмица инициативата „Да на ваксинацията“ събира гражданите на Плевен

Днес след работна среща с областния управител Марио Тодоров, ръководителя на клуб „Северняците“-Плевен Джейлян Демирев, ...