Начало / Култура / Вярва се, че тази вечер небето се отваря и всичко в един миг светва

Вярва се, че тази вечер небето се отваря и всичко в един миг светва

Бъдни вечер, наричана още малка Коледа, е един от най-важните семейни празници, посветен на дома и огнището.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“ . По искрите от огъня се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата – по-тлъсти.

На празничната трапеза се нареждат 7, 9 или 12 постни ястия. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.

Според традицията стопанката на дома изпича кръгла или завита като кравай пита. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.

Когато настъпи полунощ и Коледа, тръгват коледарите. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поис ка, желанията се сбъдват

В полунощ започват и така наречените Мръсни дни, които продължават до 6 януари – Йордановден. Според вярванията през този период излизат и бродят караконджоли, върколаци, таласъми, зли сили и болести. За предпазване от тях се спазват редица забрани за работа: пране, миене на глава, предене на вълна, не се излизало след залез слънце, не се изхвърляла пепел от огнището и др. Седянки и сватби не се правят.

Прочетете също:

Впечатляващ брой награди за Балетното студио при НЧ „Съгласие” от фестивала „Морско конче”

С куп награди бяха отличени децата от Балетното студио при НЧ „Съгласие 1869“ в IX ...