„По пътя” на японските бойни изкуства ни повежда фотографът Веселин Стоянов

Фотографът Веселин Стоянов гостува в родния си град с най-новия си проект за художествена фотография. В 33 кадъра, подредени в галерия „Лира” на Военен клуб – Плевен,  той повежда зрителя по Пътя на Бушидо – японските бойни изкуства.

Всяко едно от показаните бойни изкуства съм практикувал, казва Веселин Стоянов. От 25 години той се е отдал на овладяването им. „В днешно време обикновено сме твърде ангажирани със своите служебни и семейни задължения и в повечето случаи не обръщаме необходимото внимание на психическата и физическата си кондиция. В случай на внезапно нападение, действията на повечето хора биха били сковани и неефективни, вследствие на паника и страх. Човек, заел се с овладяването на тайните на бойните изкуства, застава на безкрайния път на физическо, нравствено и духовно самоусъвършенстване”, споделя авторът на прекрасните фотографии.

Той е завършил художествена фотография и операторско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В творческата  си  биография  вече е записал няколко самостоятелни изложби , участия в престижни национални и международни конкурси . През 2006 г. по време на Фотоваканция  Приморско  е удостоен с Първа награда от САNON  за видеоклип.

Показаните в Плевен творби  са създадени през последните 5-6 години. В тях, в близки, общи или средни планове, са запечатани  вълнуващи мигове от демонстрации и тренировки  на бойни изкуства –  кендо, иайдо, айкидо, киокушинкай и джуджуцу, които са неизменна част от будо-културата. „Заглавието на изложбата е „По пътя”, защото Будо е не само съревнование, а и път към разкриване на собствената ни природа, път към постигане на една по-висока, по-пълна и истинска индивидуалност. В Япония този път се е превърнал във върховен морал и същност на всички религии и философии. Това е път към съзнание отвъд всички категории, съзнание, преминаващо отвъд ежедневния езиков изказ”, разказа Веселин Стянов.

Затова на входа на галерията, където Стоянов е подредил своите фотографии, той е сложил едно класическо макимоно – откровение. В много традиционни школи по бойни изкуства в Япония такива откровния се заучавали наизуст и се повтаряли като заклинание преди тренировка и битка.

Ето част от него:

Аз нямам божествено могъщество – честността е моето могъщество.

Аз нямам средства за съществуване – покорството към природата е моето средство за съществуване.

Аз нямам таланти – бързината на духа разум е моят талант.

Аз нямам оръжие – доброжелателството и правдата са моето оръжие.

Аз нямам крепости – невъзмутимият дух е моята крепост.

Аз нямам меч – разтварянето на духа в безкрая е моят меч.